Имало едно време един герой. Така му било името. Той живял в една голяма и стара гора. Гората била иглолистна, но имало и широколистни дървета – дъбове, кестени, явори, за да може през есента да има и цветна шума. В гората било много хубаво. Дърветата били високи и стари, през лятото правели хубава сянка, през зимата спирали ледените ветрове. В гората било тихо и въздухът бил кристално чист. На героя му харесвало там.

За съжаление по ред причини един ден той напуснал гората и повече не успял да се върне. Много пъти я сънувал, но когато се събудел разбирал че никога няма да му е така хубаво, както там

Заживял в големия град на магьосниците. Той си имал всичко – крепостни стени със зъбери, високи кули, замък и голяма порта със шипове, които падали внезапно и те оставяли затворен.

В града живеели граждани. Те се занимавали основно с това да продават марули на пазара. Имало и магьосници – те купували марули от гражданите, правели от тях магия за любов и я продавали на гражданките. Имало и стражи, те патрулирали и се грижели магьосниците да не крадат марулите от гражданите, а гражданките да не дават магията за любов на когото не трябва. Освен това играели по цял ден сантасе.

Героят станал стражник, защото нищо не разбирал от търговия с марули и хич го нямало в магиите, но за сметка на това бил много добър на карти

Една нощ както си висял в караулното при голямата порта и унесено си мислел за борови иглички дошъл дракон и нападнал града. Всички магьосници му пуснали по една любовна магия (заради търсенето и предлагането други нямали) и след като нищо не станало се скрили в дълбоките мазета на високите си кули. Гражданите метнали по една – две марули нагоре за да се запишат после като участници в съпротивата, естествено даже не достигнали дракона и изпонаскачали в крепостния ров, където било мокро и се надявали драконът да не ги подпали.

Стражите след като им изгорели всички тестета карти се събрали при главната порта, отворили я широко и емигрирали. Останал нашия герой, който от мисли по гората си забравил да емигрира. Било късно вече за каквото и да е друго, затова взел лъка си и почнал да набожда дракона със стрели. Доста време мятал по него, накрая тъкмо преди да свършат стрелите, дракона изведнъж се превърнал в принцеса – оказал се омагьосан и съчетанието от марули, любовна магия и около 673 стрели развалило магията.

Героя без да се плаши започнал да си вади стрелите обратно, защото с тях принцесата приличала на таралеж – по гърба на дракона място бол, имало много стрели. А принцесата била миньонче и на нейния гръб се събрали една до друга. Като извадил и последната стрела видял, че под тях била хубавка принцесата и веднага решили да се оженят.

През това време магьосниците излезли от мазетата, гражданите изпълзели от рова и отишли за сешоари а стражниците се върнали от емиграция и почнали да поздравяват героя. Само капитана на стражата го нарекъл “Гъбо отровна” и му се скарал затова, дето спял на пост и пропуснал евакуацията. Героят му се обидил и не го поканил на сватбата.

Оказало се, че това в крайна сметка било късмет за капитана, защото точно по средата на церемонията, принцесата пак се превърнала в дракон и изяла всички присъстващи, включително шестте малки шаферки.

КРАЙ