Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2008 08:39 - приказка за дематериализацията на възвишените неща
Автор: john1013 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 337 Коментари: 0 Гласове:
0



Преди много много години, когато дърветата растели от листата към корените, когато снегът падал през Август и когато всичко било ново нещата в света били много различни.

Най-голямата разлика била в материалността на всичко. Целия свят бил материален, можел да се види, пипне и претегли. Изразът да те ударят с дума бил съвсем буквален и затова когато хората разговаряли, всеки държал пред себе си сакче, в което събирал изпадналите думи за да ги изхвърли след това на предвидените за целта места. Въздухът за дишане бил материален и за да не се задушават, хората навсякъде ходели с малки ножчета, с които отрязвали всяко вдишване. Дори дъгата била материална и децата се пързаляли по нея с ролкови кънки.

Материални били чувствата и мислите, материални били идеите и емоциите. Домакините се прибирал от пазар с пълни чанти домашен уют, семейно спокойствие, а доста често и със съответните дози скандали и раздори.

Всеки човек освен сакче за думите си, бил принуден да мъкне и големи раници с емоции и настроения. Най-тежко било на младите влюбени, на тях се налагало да бутат огромни ръчни колички претоварени с романтика, мечти и привързаност. Толкова тежко им било, че когато се разхождали едва ли изминавали повече от 20-30 метра, като често често спирали да си почиват.

Най-щастливите хора били принудени да си купуват сейфове, да заделят огромни части от жилището си само за съхранение на щастието, което било най-голямото им богатство.

Всички били свикнали с това и от веки веков живеели по този начин. На никой не му и хрумвало, че нещата можели да бъдат по друг начин.

Имало едно малко момиченце, което винаги за всичко питало и разпитвало, никога нищо не приемало на доверие и за всяко нещо се замисляло. Често, след разговори с нея, възрастните оставали със странно главоболие и затова избягвали да я срещат. Момиченцето било много добро и й се налагало да живее в килера, защото цялата детска стая била пълна с доброта, игривост и желание да помогне на другите. Почти не излизала от вкъщи, въпреки че й били купили каручка с пони, която да носи добротата и съчувствието й.

Постепенно тя започнала да се замисля защо нещата са уредени така и нямало ли да бъде много по-лесно, ако всички тези хубави емоции, чувства и добрини не бяха толкова тежки. Колко хубаво би било, ако влюбените вместо да получават ишиас и лумбаго, можеха да припкат свободни по гори и полянки, колко хубаво би било, ако добрите хора не се прегърбваха от най-ранна детска възраст и ако можеше да се разговаря спокойно с хората, без след това да се лекуват цицини по главата.

След дълго мислене, тя стигнала до извода, че светът би бил много по-хубав ако всички тези неща можеха да бъдат безтегловни, не заемаха място, а защо не и невидими. С тази си идея, момиченцето отишло при най-великия магьосник на света, който като я изслушал, така се плеснал по челото, че темето му отскочило две педи назад. Идеята била превъзходна, стояла на масата и блестяла със съвършенството си (и тя била материална). Как не се бил сетил сам за това?

Великият магьосник веднага се хванал за работа, забъркал най-мощното заклинание във вселената, сложил го в микровълновата, добавил два листа маруля и накрая щракнал 8 пъти с пръсти. След това 8 дни и 8 нощи не излязъл от стаята си, от небето падали светкавици, котките виели на умряло и накрая магията станала.

Всички хубави, добри, красиви неща станали леки, не заемали никакво място, дори не се виждали. С една дума - дематериализирали се. Светът станал по-красив, по-удобен и по-добър

На сутринта обаче се оказало, че не било съвсем точно така. Първи го усетили децата на пързалката-дъга, когато взели да падат като круши. Щастливите и богати хора получили сърдечни удари като намерили празни сейфовете и съкровищниците си. Толкова се нашашкали, че нематериалното щастие, което още кръжало около тях, бързо бързо избягало.

Още до обяд се събрала огромната разгневена тълпа, наобиколила кулата на магьосника и започнали да го замерят с тежки тежки думи. Ефектът обаче бил никакъв, думите вече нямали никаква тежест, затова награбили камъни и го пребили до смърт с тях.

От тогава всичко хубаво станало нематериално. Щастието не можело да се види, не можело да се докосне, не можело да се премери. Хората по навик търсели нещо видимо и затова започнали да събират пари и богатства като заместител. Много от тях с времето спрели да вярват, че нематериалните неща изобщо съществуват.

Само малцина заблудени и влюбените успявали да усетят предишната им красота или поне така си мислели, но останалите се отнасяли скептично и тайничко им се присмивали. Все пак много хора продължили да ги търсят и дори понякога ги откривали.

КРАЙ


Тагове:   неща,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: john1013
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10793
Постинги: 2
Коментари: 0
Гласове: 24
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031